град Вършец

Монтана, България

Град Вършец е разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, всред голяма долина по поречието на река Ботуня.

Геоложкото и географското му разположение го определят като климатичен курорт, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат, създаващ благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео-климатолечение и профилактика.

Вършец е възникнал около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Тракийското момче- бог Телесфор, чиято уникална бронзова скулптура от 2 век пр.Хр. е открита по тези места, днес е символ на града. Миналото на града тръгва от късната античност под името “Медека” (Медикус-лечебен), за да стигне до обявяването му за национален курорт през 1950 година и за град през 1964 г. Най- старият запазен писмен документ за съществуването му датира от 6 век във Византийски хроники. В местността Калето, където все още съществуват руините на древната крепост са намерени медицински и фармацевтични инструменти, и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, т.к. в тези гарнизони са лагерували военни части, за да опазват важни пътища за Сердика, Бонония и др. Древното име на Вършец в превод означава топла, вряла вода.

В турски документи от 16 век Вършец съществува под името Виришниче. 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато е излекуван с минерална вода вършечанина Димитър Лучков и е възобновена славата на минералната вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е Дамян Иванов- първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. Той прилага всички научни познания по медицина, балнеология и многостранна европейска култура. Успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво, любимо място за елитното общество на България. През 1930 г. е построена Нова баня, която е в античен стил, построени са вили и хотели, наредени от двете страни на романтичната Алея на чинарите, както и прочутото Банско казино, което е било първото в България (по- късно наречено Царско, защото в него идвал и принц Кирил). През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на д-р Дамян Иванов Вършец се сдобива с втория по големина изкуствен парк в България- след Борисовата градина, -парк от 800дка с борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал през цялото селище, за поддържане на равномерна влажност на иначе чистия планински въздух. През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за първи път се избира Мис Вършец. И понеже патриархалните тогавашни нрави не допускали участието на местни девойки, госпожица Олга Дръндарева отнесла титлата в Русе. През 2000 г. се изгражда Алпинеум, а през 2002 в централната градска част е построена нова минерална чешма.

Минералните извори на Вършец са били използвани още по римско време и за това свидетелстват намерените останки от римски крепости, римски монети и малки керамични плочки. Във Вършец от 150 години насам се лекуват заболявания на сърцето и нервната система, на опорно-двигателния апарат. По състав минералната вода има свои аналози в Аржентина, Еквадор, Индия. Градът е разположен сред обширни гори, и въздухът е чист, леко влажен и действа успокояващо.
Гледан от Тузлата или м. Локви, Ком има испо-лински вид с почти отвесния си северен склон. Напролет от него се откъсват грамадни лавини и се смъкват по голямата Фуния.