Късноантичен град Абритус

Разград, България

Древния град Абритус се е намирал на територията на днешния град Разград. Той е възникнал в края на I в. като римски военен лагер и по-късно прераснал във важен градски център в Римската провинция Moesia Inferior. През II век градът е бил лагер на кохорта от ХI Клавдиев легион със седалище Дуросторум, която е охранявала северната граница на империята.В началото на IV в. градът е укрепен допълнително чрез изградена масивна крепостна стена, обграждаща площ 14 000м2. Стената е била с дебелина до 3 м и с височина до 12 м. Крепостта е имала 4 порти и 35 охранителни кули. Крепостта Абритус е разрушена в края на VI в. от авари и славяни. В края на IХ - началото на Х век върху развалините и е изградена българска крепост (Хисарлъшката крепост), която на свой ред е разрушена в средата на ХI в. от печенегите.Останките от древния град и крепостта са отлично проучени. Разкрити са няколко обществени и жилищни сгради, част от южния и северен некропол. Добре реставрирани са останките от Перистилен комплекс, който обхваща площ от 3200 м2 и е бил резиденция на висш държавен магистрат. В региона на древния град Абритус е открито най-голямото в България късноантично (V в.) златно монетно съкровище от 835 солиди. Част от откритите находки са изложени в Mузей Абритус, разположен в началото на археологическия комплекс.Останките от античния римски град Абритус в околностите на Разград са включени с списъка със Стоте национални туристически обекта на България.